срещна ме един Познат.
Той носеше в ръката си любов
и канеше ме нежно в Своя зов
Но бурята бе силна в моята душа,
за това не чувах думите на Христовата молба
Тя крещеше, блъскаше се силно в мен
и не даваше да чуя гласът Му смирен
Но някак прокрадна се така любовта,
чух я, извиках и протегнах ръка.
Той бурята не спря, а издърпа ме от нея,
и щастлива аз застанах, и прегърнах Го смирена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар